Ловешкото село Стефаново е известно с поне две забележителни исторически личности от епохата на Българското Възраждане. Единият от тях е пряк участник в събитията около Велчовата завера и носи две прозвища – Кюркчията и Врачанчето. А що се отнася до Димитър Койнов, на първо място той е първият учител в отворилото в селото врати килийно училище. Но паралелно с това е куриер и верен съратник на Васил Левски, който тук през 1871-ва година основава таен комитет с революционни наклонности. От културно – забележителна гледна точка, в селото има прекрасен резерват. Той е архитектурен и представлява една от видните особености за региона и местните жители, които го почитат подобаващо. Историята му започва през 1935-та година, като тогава селото бива разделено на две части. Разпореждане номер 40 на Министерски съвет от 27-ми октомври 1982-ра година постановява, че старата селска част става архитектурен резерват. В броя на Държавен вестник от 20-ти март следващата година решението е обнародвано.
Цели 96 паметника има в резервата Старо Стефаново, като всички без един имат стойността на архитектурни монументи на културата. 60 имат ансамбълово значение, докато останалите 35 са по-скоро от типа паметник на местно ниво. Всъщност един от паметниците представлява църква с името Рождество Пресвета Богородица. Уста Генчо Кънев, прочут майстор от Трявна, лично се заема с изграждането на храма. Талантът и известността на Кънев из цялата страна са всепризнати. Той построява още много подобни съоръжения през годините, когато работи и твори активно. Освен църкви, Уста построява и доста обществени сгради. Иконите във въпросния храм всички до една са ктиторски, а изписването на иконостаса е завършено официално през 1887-ма година. Пет години по-рано черквата е завършена напълно и вече съществува като учреждение. Село Тресонче също има дял в изграждането на храма благодарение на един от своите най-даровити мъже в лицето на зограф Русалим Дичов. Той е представител на една от най-добрите църковни школи – Дебърската, а самото Тресонче е разположено на територията на околия Дебър. В днешното село същият този майстор изписва и доста къщи, като използва похвата а ла франга, което означава стенопис от типа декоративна украса.
Декоративната стенописна украса към момента е налице в поне десет от къщите в село Стефаново, което има още поне няколко известни културни забележителности. Тракийските могили заемат първо място в тази своеобразна класация, но освен тях трябва задължително да се спомене селската чешма. Годината на нейното построяване е 1830-та, само шест години след Врачанските събития, свързани с първите стъпки на народа ни за извоюване на българска независима църква. В същата 1824-та година на събитията от Враца, в селото възниква още една видна забележителност. Тя носи името Поповото мостче и е дело на майстор Марин Христов. Той е родом от областния град Ловеч. Охлюви, Моторът и Отвъд чертата са все заглавия на извесни български филми, правени през годините. Общото между тях, е че са снимани на територията на архитектурния резерват. Юдино Желязо и Панчо и таласъмите също са заснети там, но безспорно най-популярната продукция на родното кино, снимана в селото, е Хайка за вълци по романа на Ивайло Петров.
